Масмедиите са най-могъщият инструмент, използван от управляващата класа за манипулация на масите. Те имат силата да оформят и моделират мненията и отношенията, дори да определят кое е приемливо в обществото. Масмедията се състои от различни медии, които са оформени така, че да достигат възможно най-голяма публика. Тези медии включват телевизията, киното, радиото, вестниците, списанията, книгите, звукозаписите, интернет, дори видео игрите. Съществуват много изследвания, които целят да измерят ефектите на масмедията върху населението и да разкрият най-добрите техники за влияние. От тези изследвания възниква и науката Комуникации, която се ползва в маркетинга, в обществените връзки и в политиката. Масовата комуникация е необходимо средство за функционирането на демокрацията; тя също е необходимо средство и на диктаторските режими. Морално или не – всичко зависи от начина на нейното ползване.
Медиите имат редица съществени характеристики. Те създават комуникативна реалност. Публиката общува средно над три часа на ден с печата и електронните медии – повече от всяка друга дейност, с изключение на работата и съня. По този начин медиите достигат от стотици хиляди до милиони хора. Това може да се случи едновременно или с незначителни различия във времето, в зависимост от естеството на медията и технологичните обстоятелства. Медийните съобщения са универсални по своята същност, въпреки че публиката им е различна по пол, възраст, социален слой, религия, образование, географско разположение, етнос и т. н. Медиите са в състояние така да организират своите послания, че да объркват и манипулират публиката в нейната ориентация в потока от информация. Основният инструмент на медиите: те имат възможността да фокусират общественото внимание върху някои събития или идеи повече, отколкото върху други, като по този начин им придават особена значимост.
Според Винфред Шулц, един от теоретиците на манипулацията, отразената от медиите действителност не отговаря на реалността. Той твърди, че медиите представят свят, в който аудиторията започва да вярва, ако няма достъп до други източници на информация. Критериите, по които се създава тази реалност, са ценностите на новините. Всяко събитие се представя от медията по начин, съобразен с нейните интереси и принципи – дали корпоративни, дали политически, дали резултат от идеология – няма значение. От начина, по който се представят новините зависи как хората ще разберат дадени процеси и как ще реагират на тях. Владис и Кърт Ланг смятат, че субективната представа за реалността, създадена от медиите у аудиторията, може да доведе до погрешна оценка и поведение у хората. Винфред Шулц и Елизабет Нойл – Нойман подкрепят тази теория, като твърдят, че манипулация има не просто когато медиите оказват влияние върху аудиторията, но когато тази аудитория не усеща, че е манипулирана.
Райнер Гайслер разглежда два вида манипулации: в първия случай определени фигури окупират медиите и дават информация, удобна за тях, а във втория в обществото се формира аполитична масова култура чрез механизмите на пазарната икономика. Така политиците са свободни да действат по свои нагласи без обществото да е недоволно от тяхната работа. Според Гайслер съществуват пет вида манипулативни методи:
- Публикуване и излъчване на материали, които целенасочено не критикуват съществуващите политически и социални условия.
- Изолиране на личните съдби от дадена обществена рамка, което води до омаловажаване на проблем.
- Даване на приоритет на развлекателната информация (често напълно безсмислена) за сметка на политическата актуалност.
- Разминаване на границата между информация и забавление.
- Деполитизиране на проблемите чрез пропускане на важни детайли от информацията.
Световноизвестният американски лингвист, есеисист и философ Ноам Чомски твърди, че за разлика от тоталитарни системи, където физическа сила може лесно да се използва за контрол на населението, демократични режими като САЩ могат да използват само ненасилствени средства за въздействие. Един от акцентите в неговата работа е анализът на мейнстрийм медиите (особено в САЩ), техните структури и ограничения, ролята им в подкрепа на големия бизнес и правителствените интереси. В резултат от своите изследвания той описва 10 техники за манипулация чрез медиите:
- Разсейване – основният елемент на социалния контрол. Целта е да се отвлече вниманието на публиката от важните за нея въпроси. Как се случва? Медиите се насищат с незначителни съобщения, свързани с определени политически и икономически обстоятелства. Системното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми чрез теми, които нямат истинско значение, ангажира съзнанието на гражданите и не им оставя време да мислят.
- „Проблем–реакция–решение“ – изкуствено създаване на проблем и предлагане на решението му. Създава се ситуация, която цели да предизвика реакция сред населението и да подтикне към приемане на мерките за преодоляването й.
- Процес на постепенно налагане – както например са налагани нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
- Отлагане – непопулярно решение се представя като „болезнено и необходимо“ и гражданите се съгласяват то да се прилага в бъдеще. Всъщност неопределеността на бъдещето почти гарантира, че хората ще подкрепят идеята, защото всеки се надява утре да е по-добре от днес. Също така гражданите ще свикнат с идеята и до времето, в което тя се реализира, положително е да са я приели.
- Третиране на хората като малки деца – ако приемем реципиента за дете на не повече от 12 г., твърде вероятно е реакцията му да не е критична и осъзната от гледната точка на възрастния, тъй като той отговаря на приложения към него модел на поведение. Хитро!
- Въздействие чрез емоции – класическа техника, която блокира способността на хората да правят рационален анализ и до голяма степен ги лишава от способността за критично мислене. Въздейства се върху подсъзнанието, участва много психология.
- Поддържане на невежество сред населението – целта е да се култивира посредственост, като се снижи качестото на масовото образование. За съжаление отговорно можем да определим българското образование и кадрите, които то произвежда, като резултат от именно тази техника.
- Издигане на посредствеността в култ – хората биват насърчавани да й се възхищават. Да бъдеш глупав и необразован е „модно“. Отново имаме пример за тази техника в България – най-популярната музика в страната, чалгата, издига именно подобни посредствени псевдоценности и ги превръща във верую за младите хора.
- Засилване на чувството за вина – на човека се внушава, че сам е виновен за собствените си нещастия, защото не е достатъчно умен или способен. В резултат човек започва да се самоунижава, самообвинява, изпада в депресивни състояния и др. И, разбира се, не може и да се говори за активност или революционни действия – спокойствието на властта е гарантирано!
- Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си – системата е в състояние да научи повече за обикновения човек, отколкото той знае за себе си.
Без съмнение медиите имат голямо влияние върху масите и от тяхната работа зависи до голяма степен хода на събитията, както в една отделна държава, така и по целия свят. Проблемът се състои в това, че за съжаление хората са подложени често на изопачаване или подмяна на съществуващите факти с такива, които са удобни за едни или други кръгове. Ожесточената психична атака от информационни потоци, предизвиква ментален срив и превръща индивида в жертва на влияния. Инструментите, както видяхме, са различни – насищане с негативни мисли, прокламиране на измислени истории, пускане на слухове, лъжи, платени публикации, създаване на фалшиви ценности и изкуствено издигнати авторитети. Когато манипулацията е целенасочена, се заобикалят разумът и съзнанието и се въздейства върху периферията му – там, където то не е достатъчно критично. Както са казали – „една лъжа, повторена сто пъти, става истина“.
Деяна Узунова
newmediapr2014.wordpress.com 