РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ НА ПР
„В развитието на цивилизацията няма човешка дарба, по-основополагаща от способността да се събира, обменя и прилага познание. Цивилизацията е факт благодарение на процеса на човешката комуникация.”
Фредерик Уилямс, автор на „Новите комуникации”
„Ние знаем много добре, че бизнесът не работи с Божията подкрепа, а като всяка друга дейност съществува благодарение на одобрението на обществото като цяло.” [1]
Ралф Кординер
Концепцията за термина пъблик рилейшънс (ПР) силно е еволюирала през последния един век. Ако в началото на ХХ век тя се е свеждала единствено до „еднопосочна убеждаваща комуникация” („чрез убеждение публиката да разбере и да бъде благосклонна към нас”[2]), която води до използването на пропаганда или убеждаваща комуникация, най-често под формата на публичност, то в годините след Втората световна война се налага схващането за „двустепенна комуникация”, предполагащо общуване на организацията с публиките и постигане на взаимно разбирателство. Защото, както твърди Здравко Райков – единственият професор по ПР в България – „ПР е едновременно наука, изкуство и технология за оптимална организация на човешката дейност чрез непрекъснато и ефективно общуване между различни организации и обществеността”. Своеобразната комбинация от тези две разбирания прави съвременния пъблик рилейшънс „технологията, която има ключово значение за просперитета на всяка организация през XXI век”.[3]