„Щом определен брой живи същества се съберат на едно място – независимо дали става дума за стадо животни, или за човешка тълпа – те инстинктивно се поставят под властта на някакъв ръководител, т.е. водач. Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.”
„Психология на тълпите”, Густав Льо Бон
Като говорим за комуникация в най-широкия смисъл на думата, обикновено имаме предвид факта, че всички живи същества са в непрекъсната и логично обоснована връзка със света. Някои автори определят като комуникация срещата на човека със заобикалящия го свят. В науката понятието “комуникация” се възприема и в по-тесен смисъл и се разглежда обстоятелството, че живите същества са не само в постоянна връзка помежду си, но и в постоянна зависимост, чрез която изразяват вътрешни процеси и явления и взаимно се предизвикват към определен модел на поведение.
Други автори разглеждат понятието “комуникация” като обективна потребност, която осигурява равнището на функциониране на междуличностните отношения. “Под думата “комуникация” се разбира механизмът, чрез който се осъществяват и развиват взаимоотношенията между хората.”; “Комуникацията е процес, в който един индивид предава стимули, за да видоизмени поведението на други индивиди”; “Действието “комуникация” между две лица е цялостно, когато те разбират един и същи знак по един и същи начин.”
Колкото и различни да са интерпретациите на авторите по проблемите на комуникацията и нейните приоритети в обществото, безспорно е едно: процесът на взаимодействието на двата активни субекта в комуникацията е динамичен, зависим от специфичните особености и се поддава на въздействие от конкретни обстоятелства.
PR е изкуство. Изкуство, което може да превърне всяка организация в просперираща. Комуникацията е средство на PR. Правилната комуникация се определя като печелившата комуникация, зад която стои добър PR-специалист. Един истински професионалист в своята професия трябва да познава произхода, същността и функциите на своята дейност. За да дефинираме понятието PR (Пъблик Рилейшънс или Връзки с обществеността), трябва да хвърлим кратък поглед върху развитието му през годините до днес.
И в едните, и в другите твърдения по отношение на процеса на комуникация се споменава понятието „поведение”. Силата на комуникацията се използва като средство за убеждаване и влияние върху поведението на хората още в древните цивилизации. За това свидетелстват редица открития. Например в Ирак археолози са открили фермерски бюлетин от 1800г. пр. н. е., който дава инструкции на фермерите как да отглеждат своите посеви.
Зачатъци на PR се откриват и в древна Индия – царските шпиони трябвало да шпионират, но и да информират владетеля за общественото мнение, да изграждат имиджа му на велик водач, също и да пускат слухове в подкрепа на властта.
Велики личности като Аристотел, Цицерон и Платон познавали, развивали и ефективно прилагали техники за въздействие върху човешкото поведение като междуличностна комуникация, речи, разпространяване на слухове, разказване на приказки и т.н. Самият Конфуций в своите аналекти говори за добрата реторика и за подходящите форми на писане и говорене.
Един от първите „имиджмейкъри“ е ученикът на Аристотел – Калисфен. Александър Македонски не би бил толкова известен със своите подвизи, ако Калисфен не го съпровождал по време на походите и не водел записки за всички успехи на Македонски, ако не сътворявал митове, които да възхваляват неговата божествена натура.
PR е използван преди векове и в Англия, когато е създадена специална длъжност със задача да изгради доверие към кралската институция. Потребността от трети човек в общуването между управниците и народа е била належаща.
В различните периоди на историята е съществувала необходимост от мобилизиране на населението при военни действия (например: по време на Първата световна война в САЩ президентът Удроу Уилсън създава комитет за публична информация, който има за цел чрез национална пропагандна кампания да обедини общественото мнение и да го насочи към подкрепа на участието във войната), за дискредитиране на политически противници (например: в началото на XX век представители на големия бизнес наемат PR-специалисти, които да защитават интересите на монопола им, както от журналистите, така и от правителството, стремящо се да регулира бизнеса със закони. Основната цел на тези специалисти е била да демонстрира желаната гледна точка, да измени общественото мнение в изгодна посока, а от друга страна – да се предотвратят промените в социалната политика,желани от правителството), за налагане на религиозни идеи, за продажба на стоки, за разпространение на информация.
Деяна Узунова
newmediapr2014.wordpress.com 