Накратко за субкултурите

„В основата си младежките субкултури говорят за нас самите, за нашите собствени демони. Младите хора рисуват със силни краски портрета на обществото, което от своя страна никога не се чувства удобно, разпознавайки се в този портрет.”

Хосе Луис Арангурен (1909-1996)

В началото на XX век субкултурите представлявали по-скоро групи от сходно мислещи млади хора.  Блумсбъри груп (The Bloomsbury group) е била пример, доказващ, че такива групи се образуват от интелектуалците на времето си, в случая Вирджиния Улф, Леонард Улф, Джон Мейнард Кейнс и Е.М. Форстър. Като елит те успяват да вдъхновят други като така се развива субкултура на младежите, занимаващи се с литература. Други субкултури от този век са групите на колекционерите, писателите бохеми,  нудистите и философите. По време на войните се обособяват субкултури на пияниците, пацифистите, дадаистите, анти-изкуството. След втората световна – нацисти, авантгардни течения, екзистенциалисти и др.

Предпоставки за по-добра онлайн комуникация

В следващите редове ще опиша защо социалните мрежи са важни за мен и защо не бива да се изпуска една от най-важните техни характеристики – социалните мрежи, подобни на Facebook, са за това какво представляваш ти, а не онова какво правиш. Запомнете това.

И така…

Да поддържаш блог, който е ориентиран към Близкия изток и, който показва арабската гледна точка – повярвайте, това е доста тежка, макар и удовлетворяваща, задача. Това действие изисква много ресурси като време, емоция и ентусиазъм. Тези са трите ключови момента в основата на Intidar и ще кажа защо.

5 тактики за успешно управление на онлайн репутацията

Множество маркетингови специалисти не осъзнават как пренебрегването и лошото управление на онлайн репутацията може да навреди на бъдещето на организацията и нейните продажби. Затова ви предлагам 5 кратки, но ключови управленски тактики за поддържане на положителна репутация на която и да било компания или бранд в Интернет пространството.

Културата като „софтуер на ума“. Моделът на Хофстеде

Културните измерения на Хофстеде

Изследванията на Хеерт Хофстеде върху културните измерения са широко известни по цял свят и въпреки множеството критики, те продължават да се използват в редица междукултурни изследвания. Хофстеде изучава различията на националните култури и извежда няколко кроскултурни сравнения. Той провежда проучвания сред служителите на IBM по цял свят, анализира ги и идентифицира първите четири измерения на националната култура:

v  властова дистанция (power distance)

v  мъжественост/женственост (masculinity/femininity)

v  избягване на несигурността (uncertainty avoidance)

v  индивидуална/ групова ориентация (individual/group orientation)

Тези измерения описват тенденции в културното групиране не чрез абсолютни, а с помощта на относителни стойности (Hofstede, 1980). По-късно след извършването на проучването „Easter minds“ през 1985г., Хофстеде добавя петото измерение на своя модел – краткосрочна/ дългосрочна времева ориентация.

Три книги, които всеки PR трябва да прочете

През четирите години на моето обучение са ми препоръчвали всякакви книги, които са „основополагащи“ или такива, в които е заложено най-важното в  нашата професия. Всеки един от нас има собствена класация от книги, които по една или друга причина са се оказали важни в даден момент от професионалното израстване. Нека ви споделя моята челна тройка.

10 стъпки за по-успешна междукултурна бизнес комуникация

Воденето на успешна и ефективна бизнес комуникация в интеркултурна обстановка несъмнено зависи не само от невербалното ни представяне, а и от комуникативните ни умения. Ето защо представям на Вашето внимание 10-те стъпки на американката Лори Рийвс за това как по-успешно да общуваме в интеркултурна среда.

Водене на преговори и културен контекст

Процесите на глобализация, които характеризират съвременното общество през последните десетилетия, оказват влияние и върху процеса на преговори. Представители на различни култури се срещат около масата за преговори и се опитват да постигнат съгласие. Логичен е въпросът дали тяхната културна принадлежност оказва влияние върху преговорите и ако да, в какво се заключава то.

Според П. Одебер-Лароша общото между преговарящите от различни народности е повече и по-значимо от различията. Представеният от него процес на преговори и разгледаните аспекти на процеса, имат претенциите да бъдат валидни не само в различни ситуации на преговори в една култура, социални и търговски, но и при преговори между представители на различни култури. Като доказателство П. Одебер-Лароша привежда резултатите от две изследвания, които макар и не напълно издържани според изискванията на статистиката, според автора доказват тезата му. Първото изследване е проведено с участници в семинари. На курсистите се дава да попълнят въпросници с цел да се подпомогне осъзнаването на някои основни положения, свързани с преговорите. Тъй като участниците са представители на различни култури, то авторите правят сравнение между отговорите им, за да очертаят степента на съответствие на културите. Оказва се, че участниците постигат високо съгласие по отношение на ключовите за преговорите думи (“интерес, приближение, твърдост, воля, помирение”), за качествата на преговарящите, които са най-важни (“убедителност, патос, воля, реализъм”), за някои от характеристиките на преговорите (винаги да предвиждаме резервен вариант; добрите преговори са тези, които удовлетворяват и двете страни; партньорите са взаимозависими; единодушно отричане на твърдението “Днес вече няма преговори, тъй като дистрибуцията е станала прекалено силна”) (Одебер-Лароша, П. 2002).

Ambient Media

„Ambient Media е контекстна реклама, която е изградена на основата на характеристиките на окръжаващата среда.“

Хр. Кафтанджиев

Понятието ambient (от англ. – заобикалящ, обкръжаващ) се среща за първи път през 1999г. в жаргона на британските медии. Днес рекламистите работят с това понятие с лекота и увереност, но то има своите специфики и характерни моменти.

Същността на ambient се състои в рекламиране основно чрез заобикалящата среда. В учебниците и интернет, както знаем, определянията са повече от разнообразни, но смятам, че както всяко нещо и ambient има своята опростена дефиниция. Ето го и моят опит за нея: ambient е вид външна реклама. Тя има сходни черти с герила маректингът – главно по нискобюджетната необходимост и висококреативната определеност.

Медиите. Техники за манипулация

Масмедиите са най-могъщият инструмент, използван от управляващата класа за манипулация на масите. Те имат силата да оформят и моделират мненията и отношенията, дори да определят кое е приемливо в обществото. Масмедията се състои от различни медии, които са оформени така, че да достигат възможно най-голяма публика. Тези медии включват телевизията, киното, радиото, вестниците, списанията, книгите, звукозаписите, интернет, дори видео игрите. Съществуват много изследвания, които целят да измерят ефектите на масмедията върху населението и да разкрият най-добрите техники за влияние. От тези изследвания възниква и науката Комуникации, която се ползва в маркетинга, в обществените връзки и в политиката. Масовата комуникация е необходимо средство за функционирането на демокрацията; тя също е необходимо средство и на диктаторските режими. Морално или не – всичко зависи от начина на нейното ползване.

PR през годините

„Щом определен брой живи същества се съберат на едно място – независимо дали става дума за стадо животни, или за човешка тълпа – те инстинктивно се поставят под властта на някакъв ръководител, т.е. водач. Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.”

„Психология на тълпите”, Густав Льо Бон

Като говорим за комуникация в най-широкия смисъл на думата, обикновено имаме предвид факта, че всички живи същества са в непрекъсната и логично обоснована връзка със света. Някои автори определят като комуникация срещата на човека със заобикалящия го свят. В науката понятието “комуникация” се възприема и в по-тесен смисъл и се разглежда обстоятелството, че живите същества са не само в постоянна връзка помежду си, но и в постоянна зависимост, чрез която изразяват вътрешни процеси и явления и взаимно се предизвикват към определен модел на поведение.